ПОКА̀НВАМ СЕ, -аш се, несв.; пока̀ня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Разг. Каня се1 малко, кратко време. Ако се поканите още малко, автобусът ще тръгне.
2. Диал. Със следв. изр. със съюз д а. Имам намерение, възнамерявам да извърша това, което е посочено в следващото изречение; каня се1, наканвам се, заканвам се1. — Стягай коня да си идем / на манастир светогорски; / стана вече три години, / откак си се ти поканил, / покани се да си идеш, / .., па не идеш. Нар. пес., СбНУ II, 12. Покани се село да бега / и мойто либе ще бега. Нар. пес., СбВСт, 693. Седе седенк'а дор седе, / па се покани да лега. СбВСтЗП, 122. Ако и вий никога да не ми натяквате относително до успехите ми, .., при всичко това, .., поканих ся да ви изпроводя днес матуритетното си свидетелство. АНГ I, 136.